Андрю Зопос

Роден съм в Кипър, малко островче в източната част на Средиземно море.

Като младеж много спортувах: дълъг, троен, висок скок, бягане на 400 метра, обичах да играя футбол и ето защо се считам за човек знаещ много за спортните травми.

Емигрирах в Австралия през Ноември 1968 г, с едно малко куфарче, малко дрехи и много мечти. Невладеенето на английски език правеше това житейско приключение много трудно за мен.

Привличаха ме терапиите и методите за облекчаване на човешкото страдание и затова започнах да изучавам традиционна китайска медицина, акупунктура, класически масаж, миофасциална терапия и се дипломирах, като физиотерапевт.

През 1983 г. претърпях автомобилна катастрофа и се озовах в болницата със счупена гръдна кост и травмиран врат вследствие на “камшичен удар”. След осем часа напуснах болницата с яка на врата и шепа обезболяващи.

Докторите ми казаха, че няма какво повече да направят за мен, така че през следващите пет години аз бях с яка на врата, главоболието не спираше, мъчеше ме мигрена, вратът ми бе непрекъснато скован, а безсънието постоянно.

Мой близък приятел, ортопед, смяташе, че единственото решение за моя проблем е операцията, а аз му отвърнах, че това ще е последното нещо, което бих сторил. Обещах му, че ще намеря някой, който да ми помогне.

И тогава започна моето проучване! Търсех техника, която би ми помогнала да се спася от болките. Запознавах се с всичко – от ортодоксалната медицина до алтернативните и съпътстващи методи за лечение, остеопатия, хиропрактика, физиотерапия. Започнах да изучавам тези техники, за да разбера как работят и постигат лечебен ефект.

Въпреки всичките ми търсения, учене и безбройните лечения, не успявах да постигна дълготрайно облекчение от болките и помощ за почти неподвижния ми врат. Нямаше разстояние, което не бях готов да измина за да намеря лек!

Просто нямах късмет; 5 години след травмата операцията изглеждаше единственото решение.

През 1988 г. един мой клиент ми предложи да отида при терапевт, практикуващ Боуен. Моят отговор бе: „Боуен? Какво е това?”. Въпреки проучванията, които бях извършил за различните лечебни техники, не бях чувал за тази терапия. Без колебание взех телефона и си уговорих среща за следващия ден. Нямах търпение да науча повече за техниката, особено след като моят клиент ми бе казал, че основният ? принцип е “пренастройване на тялото да се самолекува”.

Това беше най-хубавата новина от доста дълго време. До тогава бях ходил при различни лечители, които форсираха тялото ми да прави това, което те искат, ала за първи път получавах логично обяснение, което изглеждаше, като решение на моя проблем. Колкото повече мислех за този принцип, толкова по-добре ми звучеше: “пренастройване на тялото да се самолекува”.

При първата процедура попитах терапевта как се постига лечебния ефект. Той ми отговори, че не знае, но за последните шест месеца не е имало клиент, който да не е получил голямо подобрение. Това ме устройваше. Разбира се, аз бях все още много любопитен. Терапевтът ми каза също, че лечението се състои от няколко много нежни движения, толкова нежни, че не могат да ти навредят.

Когато започна терапевтичния сеанс, обаче, признавам, помислих си, че това е още една абракадабра! Процедурата беше доста необикновена! Докосваше ме няколко пъти на определени места, после излизаше от стаята за две-три минути, връщаше се и пак същото докосване по тялото. След 35 минути ми каза: Това е засега, ще се видим след 7 дена”. Честно, не мислех, че ще се върна отново. Изглеждаше ми доста ефимерно!

Следващите 3-4 дена се чувствах много странно, но за моя изненада вратът ми беше по-подвижен и на петия ден даже беше по-добре. На седмия ден спазих уговорката и отидох отново. След още три процедури хвърлих яката и оттогава досега не съм я носил.

Най-сетне, след години търсене, бях намерил техника, която наистина ми бе помогнала!

Скоро след това звъннах в Австралийската Академия по Боуен Терапия и се записах за следващия семинар по ТЕХНИКАТА БОУЕН. След толкова години практикуване на техниката аз разбрах теорията на Том Боуен. В определени етапи аз управлявах две клиники и имаше времена, в които съм лекувал по 40 човека на ден с различни проблеми.

Много от клиентите ми бяха спортисти, но винаги се дивях на резултатите при хора с хронични, физиологични, органични и даже емоционални и психологически проблеми.

През 1995 г. бях оторизиран от Австралийската Академия по Боуен Терапия да преподавам и обучавам в тази техника. Никога не ми беше минавало и през ум, че ще бъда един от малкото такива преподаватели в света. Обучавал съм много ученици в много страни: Австралия, Гърция, Германия, Румъния, Грузия, Кипър, България и Филипините.

Днес, аз съм по-пристрастен към Боуен от когато и да било и се гордея с невероятните резултати на моите ученици.

Андрю Зопос